Дългът: „Да помним!”
Дългът: „Да помним!” не е резервиран за трагедиите, нито привилегия на гонените
д-р Веселина Вачкова
Сердика-Средец-Триадица-София е един от европейските градове с най-богата и най-неизследвана история. Няма да е пресилено, ако се каже, че историята на София до 809 г., а и след това, чак до Освобождението и избирането на града за българска столица (1879 г.) е едно обширно „бяло поле” както в специализираната, така и в популярната литература. Една от основните причини за този парадокс е, че „златни векове” на София съвпадат с „тъмните векове” в ранната история на българите в Европа. Втората, може би всъщност по-важна причина е, че въпросните „златни сердикийски векове” съвпадат с крайно сложното и противоречиво трансформиране на античната, езическа Римска империя, в средновековна, християнска Ромейска държава. Ето защо „белите полета” в българската памет за София по същество отразяват не някакъв дефект в локалната памет, а обширни бели полета в културната памет изобщо на модерния западен свят (т.е. на наследниците на европейската християнска цивилизация). И ако белите полета в българската културна памет са един вид най-наситено белите, най-непроницаемите зони на забравата, това е защото създаването на тези „зони на забравата” в историята на християнската Църква и Държава е било свързано с необходимостта от маргинализирането на няколко фундаментални събития, случили се през преломния 4 в. тъкмо в Сердика.
Три са централни събития, които е трябвало да бъдат забравени по редица причини, често наистина „уважителни” от гледна точка на нуждите и патоса на тогавашното време, което е търсело монолитност на идеята и еднозначност на образите-емблеми. Става дума за издаването на Едикта на толерантността в Сердика през април 311 г.; пристрастието на Константин Велики към Сердика, която е негова главна резиденция най-малко от 317 до 330 г.; свикването и решенията на Втория вселенски събор, заседавал в митрополитския център Сердика през 342-343 г. В този контекст през 4 в. политиката на император Юстиниан Велики, който се опитва да издигне Първа Юстиниана като нова (шеста) западна архиепископия, а вероятно и да утвърди Сердика като нов център на западната имперска власт (на мястото на Равена), е много повече реставраторска, отколкото новаторска.
Посочвайки като свой пръв епископ Протоген Сердикийски, който е съветник на Константин и домакин на Втория вселенски събор, българите през 12 в. доказват, че някои ярки факти от ранната история Сердика-Средец-Триадица, считаната по това време за изконно български град, не са забравени. Ще ни простят ли потомците, ако оставим тези, вече почти забравени спомени, да бъдат изличени напълно?
Поздравления за страхотната инициатива и за свършената работа! Успех!
Браво за откритието на Св. Потит. Първият мъченик на Сердика ! Имаме нужда от такива откровения, които разкриват истинската същност и величие на миналото ни !
П.П. Добре e, че вече сайтът има и английска версия.
… Доколкото Историята се пише и пренаписва от Победителите, дръжте се като Победителка, Доцент Вачкова и Творете, Изследвайте и Пишете, така че да Заслужите Привилегията и Достойнството да се Ръкувате с Историята, да Пишете и Творите ИСТОРИЯ, На Пользу Миру и Роду !!! ….