Боянската църква

  • Sample Text

  • Sample Text

Боянската църква

Боянската църква „Св. Никола и Св. Панталеймон”

В края на 10 век или в самото начало на следващия в северното подножие на Витоша край реката, която тъкмо излизала от планината още пенлива след водопад във висинето, се появява малка кръстокуполна сграда. Тя е с размери 5,80 на 5,60 мима една абсида, а вградените вътре подпори изтъкват вписан кръст, чиито стени са покрити със стенописи. Фасадата й е украсена с многостъпални засводени ниши и арки, които при отворите са допълнени с т.н. „вълчи зъби“ от керамични зидарийни тела при сводовете, като по по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

През 1259 г. средецкият управител севастократор Калоян нарежда плътно към западната фасада на старата черква да се вдигне нова, двуетажна сграда с размери 5,70 на 6,10 м. Приземната част посветил на Св. Никола, a етажът над него бил оформен като кръстокуполен параклис, посветен на Св. Пантелеймон. Именно това определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата) е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ – на северната и на южната стена, а горният (отреден за семеен парклис) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква.

Характерна е фасадната украса, където освен пластиката на слепите засводените ниши и арките при отворите, тук е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с пластична декорация от вградени цветни керамични глазирани „чашки” и розети, обичайни за търновските, несебърските и охридските български храмове. В средновековната стена са взидани отломки от антични мраморни архитектурни елементи. В плитката аркирана ниша над вратата е изобразен Св. Пантелеймон, патронът на храма, а в тясната, висока и плитка ниша от север са оцелели следи от три живописни слоя, над които прозира последно изписаната сцена „Кръщение Христово”.

Изследователите на храма „Св. Никола и Св. Панталеймон” смятат, че черквата е принадлежала към извънградската резиденция на средецкия управител.

„Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на свети Стефан, крал сръбски. Изписа се в българско царство при благоверния, богочестив и христолюбив цар Константин Асен”, гласи на новобългарски ктиторският надпис до образите на Калоян и съпругата му Десислава. По поръчка на семейството обновената и вече по-голяма черква е изцяло изписана.

Поръчката на севастократора е изпълнена от български зографи, които се придържат към стила на столичната Търновска школа. Времето е пощадило техния труд и сега това е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика както на „дворцовото”, търновско изкуство от 13 в., така и на Палеологовия ренесанс от 13-14 в., обхванал Гърция, България и Сърбия. Изображенията на Калоян и Десислава, отбелязани съответно с надписите „севастократор” и „ктитор” за него и „севастократорица” и „ктиторица” за нея, както и на Константин Тих и Мария, надписани на свой ред с „цар” и „царица” върху северната стена на храма, са представени с реалистични черти и са първите портрети в българската живопис, характеризирани с ярка индивидуалност и психологизъм. В сцени или поотделно във втория живописен слой над оригиналния са изписани 240 фигури. Светците, сред които се откроява едно от най-ранните изображения на св. Йоан Рилски, са строго индивидуализирани, лицата са на пълнокръвни хора, гледащи понякога с усмивка, понякога с ирония, понякога с тъга

В средата на 19 в. жителите на село Бояна обновяват със свои средства черквата „Св. Никола и Св. Панталеймон”, като добавят двуетажно преддверие, а семейния параклис в нея преустрояват и украсяват.

През 1854 г. Виктор Григорович открива в храма Боянския поменик на българските царе и Боянския палимпсест – забележителни паметници на българското Средновековие

След Освобождението на България местните жители искат да построят нова и по-голяма черква на същото място. Тогавашната българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, спасява стария храм, като им предоставя друг терен.

След кончината ? през септември 1917 г. царицата е погребана до южната страна на Калояновия храм.

На свой ред от обширния двор на историческата черква през 1906 г., още като княз, Фердинанд прави прелестен малък парк като засажда десетки ценни видове дървета, сред които и няколко необичайни за България северно-американски секвои.

Още от началото на 20 в. влага, соли и замърсявания покриват опасно безценните стенописи. През 1912 г. директорът на Народния музей проф. Богдан Филов възлага на австрийския художник Йосиф Бала да ги реставрира.

През 1914-1915 г. Марин Георгиев довършва – пак по поръчка на музея – започнатото от австрийския специалист.

През 1934 г. обаче отново се налага реставрация и тя е възложена на проф. Кирил Цонев.

През 1944 г. Карл Йорданов пак почиства стенописите.

През 1954 г. историческият храм е затворен за богослужения, а от 1977 г. – и за посещения.

През 1976 г. Националния институт за паметниците на културата започва консервационни и укрепителни работи, които продължават 22 години под ръководството на Лозинка Койнова-Арнаудова. Направена е покривна конструкция с изолация за пресичане на влагата, изградени са и противоземетръсни съоръжения. Методите и средствата, които неговите специалисти прилагат, разпалват остри спорове между чужди и български реставратори. Комисия от специалисти констатира, че се ползва неправилна технология и Министерството на културата прекратява дейността в храма.

Междувременно, още през 1979 г., Боянската църква е включена в списъка на Световното културно наследство под номер 42 като паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

През 1999 г. храмът отново е отворен за посещения.

През 2004 г. църквата става филиал на Националния исторически музей.

Соли избиват отново на места по реставрираните изображения и през март 2006 г. започва работа нов екип, който до края на ноември завършва цялостната реставрация на стенописите. Цената на реставрацията, заедно с някои необходими архитектурни ремонти, е 165 000 лева, събрани изцяло от дарители, чиито имена са изсечени на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

Боянската черква е възстановена в най-близкия до оригинала архитектурен вид. Процесите на консервация и реставрация на стенописите сега могат да се видят на постоянната изложба. Музеят работи за посетители всеки ден от 9 до 17 ч., при специален режим на разглеждане и престой в черквата.