Сердика – първата християнска столица на Европа

ОТ СЕРДИКИЙСКИЯ ЕДИКТ ДО СЕРДИКИЙСКИЯ СЪБОР И СЛЕД ТОВА

В историята има събития, които променят хода й, давайки възможност усилията на хората да бъдат пренасочени постепенно в нова, по-хуманна и плодотворна посока. Налагането на християнството като светоглед на западната цивилизация и съпътстващото го създаване на структурите на християнското общество, определено е събитие от втория тип. И това събитие има два най-ранни стожера: издаването на Едикта на търпимостта (311 г.) и дейността на първите два Вселенски събора (325 г. и 343 г.). В епицентъра на този преход от античния към християнския начин на действие и мислене, стоят няколко фигури и места. Лицето, което обединява всички тях, е Константин Велики, а мястото – Константиновият Рим – Сердика. В този смисъл Сердика е и първата християнска столица на Европа.

Популяризирането на тази роля на Сердика има за цел да провокира дискусия и за начините, по които се пише историята (в т.ч. на нашия град), но най-вече за същността на онова, което съдържат фундаменталните за европейската съвременност понятия Толерантност и Взаимодействие на светските и духовните авторитети в името на една цел – общото благо. Тази цел е не само по-висока от борбата за власт и сфери на влияние, а е и много различна от нея.

В светлината на така очертания замисъл, първите два дискусионни въпроса е логично да бъдат:

1. Защо Сердикийският едикт на търпимостта от април 311 г. остава непознат за масовата публика?

2.  Какво и защо ще се чества през 2013 година като „Милански едикт”?

И, понеже принципно подценяваният Сердикийски едикт като цяло е неизвестен, а съдържанието на „знаменития Милански едикт” е също толкова неизвестно, български превод на двата документи вижте тук.

Сердикийски едикт, април, 311 г.

1. Сред нещата, които поставяме винаги в изгода и от полза за държавата, е това, че ние досега сме искали, всъщност, да направляваме всичко според древните закони и римското обществено устройство, както и да се грижим така, че и християните, които оставиха пътя на своите деди, да се върнат към добронамереността;

2. тъй като същите тези християни ги бе обхванало желание, поради някакво важно съображение, и ги бе обзела толкова голяма неразумност да не следват древните обичаи, установени от по-рано от техните предци, и по собствено решение, и както желаеха, така си създаваха закони, които да съблюдават, а и по разни места обединяваха различни народи.

3. Когато после излезе такова наше нареждане, според което те да се придържат към древните обичаи, мнозина се подчиниха поради страх от осъждане, а мнозина бяха дори прогонени.

4. И след като твърде много (християни) упорстваха в намерението си, и виждахме, че те, нито показват почит към боговете и дължимата набожност, нито уважават християнския бог, ние сметнахме, с оглед на нашата най-блага милост, имайки пред вид и постоянния обичай, според който обикновено оказваме снисхождение на всички хора, че трябва и спрямо тях да бъде дадена нашата незабавна снисходителност. И нека християните да съществуват и да организират своите събирания, но така, че да не вършат нищо противно на реда.

5. Чрез друг рескрипт до съдиите ще посочим какво следва да съблюдават. След тази наша снизходителност християните ще трябва да молят своя бог за нашето благо, това на държавата и за себе си, та навред държавата да се запази в своята цялост, а те да могат да живеят спокойни по своите места.

 (Лактанций, За гибелта на гонителите, гл. 34)

Текстът на Сердикийския едикт на български, латински и гръцки език е поставен като паметен знак пред храма „Св. София” през април 2011 г.

 

„Милански едикт”, 313 г.

2. Когато аз, август Константин, и аз, август Лициний, благополучно пристигнахме в Медиолан и обсъдихме всичко, което се отнася до общата полза и благополучие и което ще е полезно за всички, решихме преди всичко да издадем постановление, което подкрепяно от Божия страх и благоговение, даряваме право на всички, включително и на християните, да избират съвсем свободно и по своя воля вяра…

3. Ръководейки се от ясна мисъл, ние обявяваме следното наше решение: да не се забранява на никой свободно да избира и спазва християнската вяра и всеки получава свободата да приеме тази вяра, която по неговото мнение му подхожда…

4.Отменяме изцяло издадените по-рано разпореждания относно християните, които са много нелепи и несъвместими с нашата кротост…

5. От днес всеки свободно може да избира християнската вяра и може да я изповядва без каквато и да е намеса. Ние даряваме на християните пълното право да извършват богослужение…

6. Доколкото им даваме на тях неограничена свобода, то трябва да бъде ясно, че такава свобода се дава и на другите, по желание да избират и спазват своята вяра. Нека всеки свободно, по свое желание да избира своята вяра”.

7. Ако местата, в които по-рано са се събирали… са им били взети, то нека бъдат върнати на християните безвъзмездно… незабавно и безпрекословно… А ако тези имоти са били заплатени, то нека пак да бъдат върнати на християните, а собствениците им да се обърнат към съда, за да бъдат обезщетени.

(Лактанций, За гибелта на гонителите, гл. 48)