Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.)

В центъра на изследването стои въпросът за „Константиновото наследство” на Сердика, което и мотивира заглавието. Богатият и разнообразен изворов материал свидетелства, че известната фраза на Константин: „Сердика е моят Рим” не трябва да се приема като един вид „анекдот”, лишен от контекст, най-малкото понеже подобни изявления не са правени никога от никой друг император за никой друг град. По-важната причина да се потърси генезиса на този израз е фактът, че от V до XII в. византийските автори при всеки възможен случай са изтъквали следното: Константин Велики не само е харесвал „своя Рим”, а напълно сериозно е мислел да го направи своя столица. С други думи, в идейната схема на Късната античност и Средновековието, Сердика е имала определено, много значимо място, което не е зависело от личното пристрастие на императора. На какво се е дължало подобно отношение към Сердика? В книгата се прави опит да се отговори на този въпрос на няколко равнища: в контекста на политическото развитие на града във военно-административната система на Римската империя от времето на император Галиен (253/260-268) до това на император Юстиниан (527-565) и наследниците му; в контекста на специфичната еволюция на града като един от основните пунктове на т. нар. Диагонален път – най-значимият транспортен коридор, свързвал Запада и Изтока през разглежданата епоха; в контекста на раннохристиянската история и началното формиране на Църквата като институция в условията на антихристиянските гонения, на търпимостта към християнството и на неговия триумф; в контекста на личните биографии на някои римски владетели, сред които Св. август Константин и майка му Св. августа Елена са най-ярките, но не и единствените фигури, съдбоносно свързани със Сердика; в контекста на съхранените локални софийски артефакти, топоними, легенди, песни и предания.

Доколкото Сердикийската история като цяло и в частност – нейните културни и политически кулминации – са крайно неизвестни на широката публика както у нас, така и в чужбина, двуезичното издание (на български и на английски език) би допринесло за едновременно запълване на двете празнини в познанието за миналото на София – едно минало, чието духовно и материално наследство заслужава да бъде познавано.

Сердика е моят Рим/Serdica Is My Rome от доц.д-р Веселина Вачкова, е най-новото издание на ТАНГРА ТанНакРа ИК, съфинансирано от Столична програма „Култура” на Столична община през тази година и подкрепено от Фонд “Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката. Голяма част от снимките са предоставени от Общинско предприятие „Стара София” и Софийски исторически музей.


Изданието е луксозно, богато илюстрирано, включително и с 3D възстановки, с паралелен текст на български и английски език, твърда подвързия, формат 21,5 х 27,5 см, 216 с., индивидуално пакетиране.


Книгата „Сердика е моят Рим” се издава в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.