Сердикийския некропол

Сердикийския некропол

НЕКРОПОЛЪТ

Базиликата „Св. София” е насред главният некропол на Сердика, който започва от източната порта и на изток стига до днешната ул. „Сан Стефано”, на север – до бул. „Дондуков”, на юг до кръстовището на ул. „Гурко” и „Раковски”. Градът има три некропола – главен или източен, северен, който е бил около днешната ул. „Козлодуй” и западен – на запад от бул. „Христо Ботев”.

Под базиликата вече има 1 декар разкопано, реставрирано и консервирано пространство от главния некропол с гробищни съоръжения от всички типове. Разкрити са обикновени погребения с грубо обработени каменни или керамични плочи, но и куполни гробници със стенописи.

Гробниците са от края на втори век преди Христа до средата на четвърти век. Това е било най-високото място на античния град. Тук е построена първата християнска църква. В Сердика е имало и по-стари сгради, но те са били приспособени за храмове. Под днешната базирика се намират 56 гробнични съоръжения с останки на четири църкви. „Св. София” е петата. В момента се обсъжда идеята какъв да бъде музея в това невероятно пространство.

В близко бъдеще към некропола под храма да се приобщят и шестте гробници, северозападно оттук. Сред тях е гробницата на епископ Хонорий. Вечният му дом датира от средата на 4 в., а самият Хонорий е участник в Сердикийския събор състоял се през 344-345 г. Проектира се прокопаването на тунел, който да свърже двете пространства и през него да се влиза в главния некропол. Предстои да започне откриването и на други такива сектори по посока на храм „Александър Невски”.

Но откритото до сега е много важно и значимо, както се казва – уникално. Не може да се търси аналогия с други подобни музеи, защото всяко археологическо ядро е уникално само по себе. Такова ядро се намира в Солун, край църквата „Св. Димитър”. Там са намерени останките на първата базилика от времето на император Константин Велики с площ 150-160 кв.м. Друго интересно място е в центъра на Барселона. Там се намира средновековен град, но той се причислява към по-модерно строителство. Българският му аналог е ларго на София. Има подобни останки във Виена, Париж. Всички археологически сектори носят своята специфика, своята конфигурация на останките. Точно това разнообразие прави всеки обект интересен…

КОДЪТ НА ТИШИНАТА

Зора Нейкова, януари 2012 •  списание „За хората”, брой 9

За невероятния като историческа стойност некропол под базиликата св. София архитектът казва, че е обектът на живота му и ако не дойде тук един-единствен ден, го смята за загубен

Да дешифрира тишината на вековете, за да я чуят хората, е работата на този мъж, който вгражда своя интелектуален потенциал, своя професионализъм, своята култура и философия на метри под земята. Вече 33 години. С търпение, страст и прецизност. На пръв поглед е сдържан, дори затворен, но в минутата, когато по дървена стълба се спускаме под базиликата Св. София, се преобразява. И те въвлича в магическо пътуване през историята, заровила своите мълчаливи следи в подземното пространство. Предлагам и на теб пътуване в Града на мъртвите през античността с архитект Васил Китов.

Само с една плоча надолу от днешната базилика попадаме 22 века назад. Върху 1000 квадратни метра има 56 гробници, като най-ранните са от II век преди Христа. И останки от четири  църкви, първата от които вероятно е от втората четвърт на IV век. Съвсем малка църквица, за която се спори дали е за опяване на покойници или е своеобразен мавзолей, където са погребани останките на мъченик за Христовата вяра.

Точно под олтара на „Св. София” са били олтарите и на другите четири църкви. Всяка от тях е била разрушавана от вандалски нападения през IV, V и началото на VI век, но на нейно място е строена друга, по-голяма, и така, докато през VI век се стига до днешния храм, изключителен по мащаб за ония времена.

И като при всеки дълъг живот съдбата на този храм е трудна и превратна. През Средновековието, по време на турското робство, около 250 години храмът е бил джамия. Освобождението заварва църквата лошо пострадала от поредица земетресения през ХVIII век. В края на XIX и през първите години на ХХ век се правят проучвания по инициатива на Софийското археологическо дружество, ръководени от проф. Богдан Филов. Тогава са локализирани първите гробници под базиликата и някои останки от предхождащите църкви. По тези проучвания проф. арх. Александър Рашенов прави проект за реконструкция. През 1929 г. реконструкцията на базиликата е завършена, осветена и става отново действаща.

– Вие откога сте свързан с това място?

– От 1978 година. За 1300-годишнината от основаването на българската държава трябваше да се направи паметник на незнайния войн до базиликата и това наложи да се подобрят фасадите й. От 1981 до 1989 г. храмът беше затворен под претекст, че се прави реставрация. Но е имало идеи той да бъде отнет от църквата, да се направи на музей или концертна зала, защото акустиката е изключителна.

През 1990 г. екип от учени от БАН завари сградата непокътната така, както са я оставили преди 10 години, пълна с боклуци, скелета и прах. Тогава ми беше възложено с екип да изработим проект за експониране на базиликата и на това, което се намира в основите й. Първия проект направих през 1990 г. Но това е един откривателски процес – непрекъснато излизаха нови и нови находки. Наложи се да направя  втори проект през 1996 г., трети – през 2005, но се разкриха нови артефакти и последният, окончателният проект, по който сега се работи, е от 2010 г.

Това е огромен проектантски труд…

Да, но си заслужава, защото се получава нещо много важно и хубаво.Имаме възможност да покажем с материални останки историята на това място и на града в продължение на повече от 22 века и то в условията на една действаща, много тачена и посещавана църква.Всеки може да го види, експонирано по подходящ начин, с умело аранжиране и специално режисирано художествено осветление.Така че, който слезе тук, да има истинско преживяване.

Изключително интересни са мозайките, които сега са вдигнати за консервация и са в ателие на художник-реставратор, но ще се върнат и с една система от стъклени стълби хората ще минават над тях и ще могат да ги виждат. Когато се вдигаха мозайките, се откриха четири много хубави гробници, които не можах да прежаля въпреки съветите на някои колеги и реших да се направи още един етаж надолу. И смъкнахме гробниците с четири метра на едно по-ниско ниво.Не искаме да привнасяме нищо изкуствено, защото то би развалило общото впечатление, че се намираш на едно автентично място. Аз нямам самочувствието да казвам кое как е било със сигурност и затова прецених, че е по-добре да оставим всичко в този вид, в който сме го намерили, или поне максимално близо до него, така че и следващите поколения учени да имат шанса да открият своите хипотези.

– Всъщност това голямо пространство подземен музей ли ще бъде?

– Не си го представям като музей в традиционния смисъл на думата – със стелажи и експонати, а като средище, в което хората да почувстват наслагването на християнски стойности.За мен това е най-святото от християнска гледна точка място на територията на града.То е живяло много векове и дава усещане за приемственост, за една непрекъсната верига в човешката история.Тук има привидна застиналост в контраст с динамиката отгоре – възможност всеки да се замисли.Чрез стъклени люкове ще има поглед от църквата надолу към различните нива на акропола, но мисля, че погледът и отдолу нагоре е много важен.Тогава внушението е още по-силно.Че не сме първите, не сме и последните на този свят.

– Кога ще бъде отворено и достъпно за посетители това подземно богатство?

– Ако има достатъчно средства, в рамките на една календарна година може да бъде завършено.Но според мен е напълно възможно и в този момент в определени часове да бъде разрешен достъп на хора.

Така се прави на много места по света, за да се види, че и най-лъскавите обекти минават през етапи на много работа – скелета, прахоляк… Това показва грижата за наследството.Хората работят тук от доста години без механизация, хиляди кубици земя се изнасят кофа по кофа, всичко, което се влага – стотици кубици бетон, пясък, чакъл, цимент, пак кофа по кофа се внася, бърка се на място.Къртовски труд.Тези хора осъзнават какво правят.С тях си говорим, аз се стремя да обяснявам за всяко нещо какво е. И те с гордост водят тук свои роднини, децата си, за да им покажат.

Много пъти съм чувал да се казва: „Ние сме нихилисти, отнасяме се с пренебрежение към историята си”. Но това се възпитава и се иска работа в продължение на поколения.

– Като архитект защо ви влече реставрацията?

– Това е работа, която иска невероятно търпение, волски нерви, бавно и мъчително стават нещата.Изисква се много информация, много желание да обогатяваш общата и професионалната си култура. Архитектите се стремят да изявят себе си, докато при реставрационната работа човек трябва да потисне егото в себе си в интерес на изявата на онова, което ще бъде представено на хората.