Словото

МИСЛИТЕ НА АПОСТОЛА

Ако е за Българско, то времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща, и ний него обръщаме.
Из писмо до Панайот Хитов, 10 май 1871 г.

Ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си…
Из писмо на Левски до Панайот Хитов, февруари, 1868 г.

Аз съм посветил себе си на Отечеството си още от [18]61-во лято да му служа до смърт и да работя по народната воля.
Из писмо на Левски до Анастас Попхинов, 28 август 1872 г.

На нашето знаме трябват да бъдат написани само три думи: „Свобода и секиму своето”…
Из дописка във в. „Свобода”, 1871 г.

За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да си вървим наедно, ако щем бъдем хора.
Из писмо до Иван Кършовски, 20 юни 1871 г.

Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от тебе да я уважаваш!
Из писмо на Левски до Хр. Иванов – Големия, 4 август 1872 г.

Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв…
Из писмо на Левски до войводата Филип Тотю, 1 март 1871 г.

И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът: в България, Тракия, Македония… Ще имаме едно знаме, на което ще пише “Свята и чиста република”.
Из дописка във в. „Свобода”

С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)…; да се подигне храм на истината и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, брат-ството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи…
Из „Нареда…”, септември 1871 г.

От 8 месеца време е, откакто сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да не се облягаме на вънкашни думи… Отсега, ако ще бъдете с нас наедно в работа… няма вече да правите уговорка с каквато и да е народност, докато не земете препопъчителството от Централния комитет в Българско…
Из писмо до войводата П. Хитов, 29 септ. 1871 г.

Иван Вазов, из повестта „Немили-недраги”, 1883 г.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт; който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав… Левски е изражение на една сила, излязла из цели векове страдания, из цял океан унижения. Седем години той обикаля България, посети стотина села и градове, устрои им комитети, учи, насърчава, плаши богаташите, наддумва учените, сърди турците, постоянен до невъзможност, упорит до безумство; властите се умориха да го преследват – той се не умори да им се изпречва; противостоя на препятствията, убеди неверующите, разпали заспалите…

ЛЕТОПИС
ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЛЕВСКИ

1837 юли 18
В семейството на Гина Караиванова и Иван Кунчев – майстор бояджия на гайтани в Карлово, се ражда второ дете – Васил, бъдещият Апостол Васил Левски.
1845-1851
Ученик в килийното, а след това в местно-то взаимно училище. Изучава и занаят – „кафтанджийство”.
1852-1854
Става послушник на вуйчо си Василий – монах от Хилендарския манастир. Учи църковно пеене при прочутия учител Райно Попович и пее в църковния хор.
1855-1856
Учи в Старозагорското класно училище и пее в градския църковен хор.
1856-1857
Изкарва курс за свещеници с обещание от вуйчо му, че ще бъде изпратен да учи в Русия.
1858, декември 7
Приема монашески сан в Сопотския манастир „Свети Спас” с духовно име Игнатий.
1859
Ръкоположен за йеродякон в карловската църква „Света Богородица”.
1861
Чрез Ст. Буйнов получава призива на Георги С. Раковски за създаване на тайни общества по българските селища, а младите и юначните да се отзоват при пръв позив в Сърбия.
1862, март 3
Напуска тайно Карлово с коня на вуйчо си архимандрит Василий и заминава за Белград.
1862, април
Включва се в Първа българска легия, организирана от Г. С. Раковски в Белград.
1862, есента – зимата
След легията работи в Белград, а в края на зимата се прехвърля във Влашко.
1863, пролетта
Завръща се в Карлово и поема отново монашеската служба.
1863, лятото – зимата
Наклеветен за откраднатия кон и участието в легията, е арестуван и отведен в затвора в Пловдив. След намесата на Найден Геров е освободен. Учи в училището на Йоаким Груев. През зимата се завръща в Карлово и служи отново в църквата „Св. Богородица”.

1864, април 19, Великден
В местността „Алтън Чаир” край Карлово в присъствието на другарите си Хаджи Георги поп Христов и Христо Пулев се от-казва от духовния сан и като символен жест сваля монашеското расо, сам отрязва косите си и ги предава на майка си.
1864 – 1866
Учител в с. Войнягово, близо до Карлово.
1866, февруари – 1867, март
Заминава за Северна Добруджа, където учителства в с. Еникьой и с. Конгас.
1867, март
Заминава за Букурещ, за да вземе участие в подготвяната от Панайот Хитов чета.
1867, април 28 – 1867, август 4
Знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която прекосява България от Тутракан до Сливенския балкан и оттам все по Стара планина до Сърбия.
1867, септември – 1868, април
Участник във Втората българска легия в Белград. Усвоява военни знания и придобива войнишка практика.
1868, зимата
След тежка операция прекарва два месеца на легло. Преосмисля изминатия път и пише до Панайот Хитов, че иска да работи „по новому” за освободителното дело.
1868, май
След разпускане на легията от сръбското правителство се установява в Румъния
1868, ноември – декември
Живее заедно с Христо Ботев в запустяла воденица край Букурещ.
1868, декември
Подготвя първата си обиколка в България. С параход пристига в Цариград и оттам се насочва към вътрешността на страната.
1869, януари – февруари
Обикаля Южна и Северна България, минава Дунава при Никопол и се връща в Букурещ.
1869, април
Получава пълномощно за апостолска дейност и прокламация от името на „Привременно правителство в Балкана”, която да разпространява в България.

1869, май 1 – края на август
Осъществява втора обиколка из България, която се явява начало на трайната му Апостолска дейност.
1869, септември – 1870, май
В срещи с представители на различни групи и течения в българската емиграция отстоява идеята за народно въстание подготвено обаче вътре в страната; противопоставя се на всякакви комбинации с чужди сили, които обслужват великодържавните им цели.
1869, ноември – декември
Левски е един от учредителите на създадения в Букурещ Български революционен централен комитет (БРЦК) с председател Любен Каравелов.
1870, края на май
Разочарован от раногласията сред емигрантите се прехвърля в България и през лятото създава революционни комитети в десетки селища на Северна и Южна България. Определя Ловеч за център – столица на БРЦК в Българско.
1870, края
Работи по създаването на „закона” – проектоустава на БРЦК. Озаглавява го „Нареда на работниците за освобождението на българският народ” и влага в него и програмно съдържание.
1871, януари – декември
В стихията на Апостолската си мисия организира нови десетки комитети, обсъжда „Наредата” с комитетски дейци, води оживена дискусия с емигрантските дейци по насоките и организацията на освободителното дело.
1871, август
Заминава за Цариград, където се среща с видни българи.
1871, октомври – декември
С помощниците си Димитър Общи и Ангел Кънчев прави организационни обиколки в Южна и Северна България, включително Ловешко, Тетевенско, Орханийско и Софийско.
1872, февруари 10
От Ловеч през Троян прави нова продължителна обиколка из Южна България.

1872, април 29 – май 4
Участва в общото събрание на БРЦК в Букурещ, което приема Програма и Устав, изготвени от комисия, на която член е и Левски. БРЦК му дава неограничени пълномощия „да ръководи, приготви и довърши революцията” във вътрешността на страната
1872, юли 1
Преминава Дунав и отсяда в Ловеч. Заема се с разпространяване на приетите документи на БРЦК , кореспондира с местни дейци и комитети.
1872, август 14
При акция в Ловеч, с цел осигуряване на средства за организацията, в схватка убива слугата на ловешки чорбаджия. „Жалко за невинното момче” – ще пише Апостола.
1872, август
Неуспехът и последствията от Ловешката акция, засилват обвиненията и клеветите срещу Левски от кръга на Димитър Общи.
1872, септември 10
Начало на реорганизацията на ВРО – Левски не само замисля, но и започва да създава революционни окръзи. Първият е в с. Голям Извор, Ловешко, а следващите в Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Търново.
1872, септември 22
Димитър Общи с група съзаклятници, без съгласието на Левски, извършва обир на турската поща при Арабаконак. Взети са 125 000 гроша.
1872, октомври 24
Турската полиция предприема повсеместна полицейска акция, успява да арестува Димитър Общи. Следват разкрития и десетки арести в Тетевенско, Орханийско и Софийско.
1872, ноември, края
От Пазарджик Левски обикаля селищата в Средногорието и търси начин да ограничи провала. За последен път посещава и родното Карлово, но от предпазливост не се среща с майка си и с близките.
1872, декември 12
Пише писма до ЧРК в страната и Ловеч – „запряните, запряни”, а другите да продължат комитетската дейност. Въпреки предупрежденията за изключителните мерки на властта в Ловеч да го залови, Левски решава да прибере архива на ВРО, след което да замине за Букурещ за отчет пред БРЦК.

1872, декември 25
Пристига в Ловеч привечер, укрива се и успешно се справя със задачата – при-бирането на архива. След обяд на 26 декември напуска града и отсяда в Къкринското ханче – едно от тайните комитетски гнезда.
1872, декември 27
Призори ханчето е обградено от 10-15 заптии. Левски с два револвера в ръце се опитва да пробие блокадата, но е ранен в главата и е заловен.
1872, декември 28
Със подлютена рана и силна охрана е откаран в Търново. Тук по портрета му, разпространен от полицията, се установява неговата самоличност. Окован и с още по-силна охрана е отведен в София.
1873, януари 5
Първи разпит на Левски от специалната правителствена комисия начело с бившия министър на полицията Али Саид паша.
1873, януари 5 – 9
Комисарите правят общо шест разпита на Левски, придружени с очни ставки с Димитър Общи, Анастас Попхинов, Дидьо Пеев, хаджи Станьо, Вутьо Ветов и др.
1873, януари 14
Обявена е смъртната присъда на Апостола. която се изпраща за утвърждаване до Високата порта и лично до Султана.
1873, януари 22
Султанът потвърждава смъртната присъда.
1873, февруари 6 (18 н. с. )
Близо до мястото на сегашния му паметник в София, Апостола Левски увисва на бесилото.