Църквата „Св. Георги“ – Ротонда

  • Sample Text

  • Sample Text

  • Sample Text

  • Sample Text

Църквата „Св. Георги“ – Ротонда

ХРАМЪТ„СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” – РОТОНДАТА

Храмът „Св. Георги Победоносец” в София (известнен заради кръглата си горна част като Ротондата) е един от най-древните, действащи християнски храмове в света, заедно със софийската „Св. София”, Константиновата базилика в Трир и „Сан Клементе” в Рим.

Самата Ротонда е изградена от червени печени тухли и представлява централно куполно помещение високо 13, 70 м. с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите.

В Ротондата са съхранени пет живописни слоя, разкрити по време на реставрационните работи от средата на 20 в. и запазени в различна степен: първият слой е късноримски с растителни мотиви от 4 в.; вторият е български с ангели от 10 в. и съдържа може би най-пленителната фреска, запазена от нашето средновековно изкуство – главата на ангел, превърнала се негласно в емблема на Ротондата, а често и на цялата цялата българска християнска култура; третият слой е от 11 и 12 в. и представлява фриз с пророци и фрески, изобразяващи Възнесението, Успение Богородично и други библейски сцени; четвъртия – от 14 в., представен с внушителното изображение на Христос Пантократор (Вседържител) в купола и ктиторския портрет на епископ, изобразен северно от входа; петият, последен слой, е орнаментален и е от времето, в което Ротондата е била джамия.

Според повечето специалисти Ротондата е преустроена в храм в началото на 4 в., вероятно веднага след издаването на Сердикийския едикт на толерантността през април 311 г. или след потвърждението му с т. нар. Милански едикт през 313 г. Някои изследователи (като Б. Филов и В. Динчев) са убедени, че първоначално Ротондата е била част от една от сердикийските терми (бани, по-конкретно: калдарий). Построяването на тази баня се датира в началото на трети век, когато император Каракала (211-217) посещава града, а вероятно и остава известно време в него. За това говори фактът, че най-големите сердикийски монетни находки са именно от времето на Каракала, брат му Гета и баща им Септимий Север, а портретът на майка им – Юлия Домна, до днес фигурира в герба на българската столица като Богинята покровителка на града (Тюхе на Сердика). Други учени, като М. Станчева, смятат, че сградата е имала общесвени, представителни функции – била е първо част от дворец на Константин Велики, а през 13 в. – на севастократор Калоян; не на последно място някои учени предполагат, че Ротондата е изградена в перида между 313 и 343 г. и от самото начало е била храм. Предвид изключителната роля на Сердикийската църква в този период, експерти като А. Керин поддържат тезата, че Ротондата е част от епископския дворец на сердикийския християнски духовен глава (към това време – Св. Протоген Сердикийски) и предполгат, че сградата е била седалище на Сердикийския събор през 342-343 г.

През 10 в. славата на храма нараства благодарение на обстоятелството, че в него са положени мощите на Св. Йоан Рилски. През 1893 г. пак в „Св. Георги” временно са подслонени тленните останки на княз Александър Батемберг, който, макар приниден да напусне България, пожелал изрично да бъде погребан в София.

По време на османското владичество храмът, подобно на повечето църкви, е преустроен в джамия – т. нар. Гюл джамия, която според Евлия Челеби била една от големите забележителности на София. Състоянието на храма веднага след Освобождението и обявяването на София за българска столица (1879) е съхранено във великолепните акварели на Йосиф Обербауер.

Реконструкцията на Ротондата започва през 1953 г. при изграждането на сградата на Министерския съвет. Действащият днес храм-музей „Св. Георги Победоносец” е част от голям археологически комплекс, запазен в самия център на София – в двора на Президентството.